Релеф

НП „Пирин“ се характеризира с добре изразен алпийски релеф. Има силна разчлененост, големи наклони, високи била и дълбоки речни долини. Съвременният релеф на Пирин е оформен през плейстоцена. Във високите части на Пирин има 35 циркуса, като най-големите са Поповоезерният, Василашкият, Валявишкият и Бъндеришкият. По дъната и терасираните циркусни склонове се разполагат 180 високопланински езера. В мраморния дял на Северен Пирин циркусите са по-малки по площ, но по-дълбоки. В сенчестите склонове на циркусите със северно изложение са оформени снежници от вечен фирнов сняг – Големия Казан, Кутело, Бански Суходол. В резултат на удълбаване на циркусите билата между тях се превръщат в тесни и остри гребени – Кончето, Стражите и др. Над най-високите части на съседни циркуси се оформят пирамидални или конусовидни върхове – Вихрен, Кутело, Каменица и др. Северен Пирин притежава ясно изразено централно и няколко странични била. От северозапад на югоизток по централното било се намира най-високата част на Парка и за нея са характерни карстовите форми на релефа, развити в протерозойските мрамори. Общо на територията на Националния парк се издигат около 60 върха с над 2600 м.н.в. Централното било на планината играе и ролята на главен вододел на планината. На изток от него всички реки се оттичат в Места, а на запад текат притоците на Струма.